10 nov 2005, 20:31

...Сега нищо не е по - реално от болката..." 

  Poesía
1473 0 3
...Сега нищо не е по - реално от болката..."

Джеймс Хетфийлд "Един", Металика



Нощта ме покри със крилете си тъмни и мокри
Докосна ме с поглед.приспа мисълта.
Сънувах как впиват се в мене железните нокти
от твоята болка,реална в съня.

Приех я.Повървях.И скрих я далеч от очите,
ограбили тебе.Живота.Смъртта...
И исках да вярвам,че някъде под руините
умира илюзията.Стара Сама.

Страхувах се.Зная.И вятър бушуваше в мене.
Оставяше дълга и ясна следа.
Но сам бях.Един -едиствен в безброй поколения,
вкаменили мене и мойта душа.

Била ли е истинска?Още не зная.Страха ми
се е впил във мойта студена ръка
Боли ме.Изгаря.И мракът ще пръсне праха ми,
там, къдео живите пръскат тъга.

Но днес те очаквам.Сънят ми - истинал - издъхва.
Всичко е друго.И краят го няма.
Към хоризонта тръгвам с надежда на рамо.По пътя,
и мисля си колко е истински храма.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??