...Сега нищо не е по - реално от болката..."
...Сега нищо не е по - реално от болката..."
Джеймс Хетфийлд "Един", Металика
Нощта ме покри със крилете си тъмни и мокри
Докосна ме с поглед.приспа мисълта.
Сънувах как впиват се в мене железните нокти
от твоята болка,реална в съня.
Приех я.Повървях.И скрих я далеч от очите,
ограбили тебе.Живота.Смъртта...
И исках да вярвам,че някъде под руините
умира илюзията.Стара Сама.
Страхувах се.Зная.И вятър бушуваше в мене.
Оставяше дълга и ясна следа.
Но сам бях.Един -едиствен в безброй поколения,
вкаменили мене и мойта душа.
Била ли е истинска?Още не зная.Страха ми
се е впил във мойта студена ръка
Боли ме.Изгаря.И мракът ще пръсне праха ми,
там, къдео живите пръскат тъга.
Но днес те очаквам.Сънят ми - истинал - издъхва.
Всичко е друго.И краят го няма.
Към хоризонта тръгвам с надежда на рамо.По пътя,
и мисля си колко е истински храма.
Джеймс Хетфийлд "Един", Металика
Нощта ме покри със крилете си тъмни и мокри
Докосна ме с поглед.приспа мисълта.
Сънувах как впиват се в мене железните нокти
от твоята болка,реална в съня.
Приех я.Повървях.И скрих я далеч от очите,
ограбили тебе.Живота.Смъртта...
И исках да вярвам,че някъде под руините
умира илюзията.Стара Сама.
Страхувах се.Зная.И вятър бушуваше в мене.
Оставяше дълга и ясна следа.
Но сам бях.Един -едиствен в безброй поколения,
вкаменили мене и мойта душа.
Била ли е истинска?Още не зная.Страха ми
се е впил във мойта студена ръка
Боли ме.Изгаря.И мракът ще пръсне праха ми,
там, къдео живите пръскат тъга.
Но днес те очаквам.Сънят ми - истинал - издъхва.
Всичко е друго.И краят го няма.
Към хоризонта тръгвам с надежда на рамо.По пътя,
и мисля си колко е истински храма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Иванов Всички права запазени
