12 sept 2006, 10:28

Секунда още

  Poesía
1.4K 0 9
Ти спиш, а аз не искам да те будя.
Късно е. Часовникът ще звънне всеки миг.
Секунда още... и ще те целуна.
Ще си отида тихо като незапомнен вик.

Секунда още... Нека да запомня
всяка малка част от твоето лице,
за да мога късно нощем аз да си припомням
теб, дълбоко скрит във моето сърце.

Секунда още... Толкова си бледен,
огрян от нежна лунна светлина.
Боли, защото споменът е твърде пресен
и сега пред мене има само самота.

Секунда още... нека те целуна.
Късно е. Часовникът ще звънне всеки миг.
Спиш. За "сбогом" няма да те будя...
Ще си отида... като незапомнен вик...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...