Секунда още
Ти спиш, а аз не искам да те будя.
Късно е. Часовникът ще звънне всеки миг.
Секунда още... и ще те целуна.
Ще си отида тихо като незапомнен вик.
Секунда още... Нека да запомня
всяка малка част от твоето лице,
за да мога късно нощем аз да си припомням
теб, дълбоко скрит във моето сърце.
Секунда още... Толкова си бледен,
огрян от нежна лунна светлина.
Боли, защото споменът е твърде пресен
и сега пред мене има само самота.
Секунда още... нека те целуна.
Късно е. Часовникът ще звънне всеки миг.
Спиш. За "сбогом" няма да те будя...
Ще си отида... като незапомнен вик...
Късно е. Часовникът ще звънне всеки миг.
Секунда още... и ще те целуна.
Ще си отида тихо като незапомнен вик.
Секунда още... Нека да запомня
всяка малка част от твоето лице,
за да мога късно нощем аз да си припомням
теб, дълбоко скрит във моето сърце.
Секунда още... Толкова си бледен,
огрян от нежна лунна светлина.
Боли, защото споменът е твърде пресен
и сега пред мене има само самота.
Секунда още... нека те целуна.
Късно е. Часовникът ще звънне всеки миг.
Спиш. За "сбогом" няма да те будя...
Ще си отида... като незапомнен вик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
