Секундно ме обичаш... като вятъра.
Крадеш от мен лирично вдъхновение.
Рисуваш ме със пръстите по пясъка...
вълните ме изтриват с възмущение.
Личи ти, че неискрен си... Прозираш.
До теб съм като жалко допълнение.
Измисли ме... а в стихове написа,
че сричка съм последна... в заключение.
Пазарно ме продаваш... на сергия.
Сред буквите в очите ми се вглеждаш.
Красива съм, нали? На къс хартия...
Стотинките в ръката пренареждаш.
По-беден и от бедните си духом.
Значимото е вече... без значение.
Сега те заличавам като спомен.
А чувството към теб е... съжаление!
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
Уникална си!
Свалям ти шапка