Татко ни заведе на море
месецът бе август, знойно лято,
къпахме се в него с часове
полъхът на бриза бе приятен.
С плавници и шнорхел аз дойдох
мъчех се да плувам първо с тях
мама бе инструктор твърде строг
бял ден на морето не видях.
Втори ден – голяма веселба
мъж се дегизирал бе в пират
падна смях, но нещо изгруга
почнаха обиди да валят.
Нейде над вълните се понесе
бяла найлонова торба,
мирис на кебапче, дъх на плесен,
да, но явно никой не разбра!
Цял ден бях принуден да стоя
там на сянка с мократа глава
флаг червен спасителя развя
никой не припари в таз' вода!
Краят на почивката дойде
всички се прибрахме с автобуса
пътьом бях присвила рамене
иде есен, учене предвкусвам!
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados