Apr 25, 2018, 3:04 PM

Семейна почивка на море

1.7K 0 5

Татко ни заведе на море
месецът бе август, знойно лято,
къпахме се в него с часове
полъхът на бриза бе приятен.

 

С плавници и шнорхел аз дойдох
мъчех се да плувам първо с тях
мама бе инструктор твърде строг
бял ден на морето не видях.

 

Втори ден – голяма веселба
мъж се дегизирал бе в пират
падна смях, но нещо изгруга
почнаха обиди да валят.

 

Нейде над вълните се понесе
бяла найлонова торба,
мирис на кебапче, дъх на плесен,
да, но явно никой не разбра!

 

Цял ден бях принуден да стоя
там на сянка с мократа глава
флаг червен спасителя развя
никой не припари в таз' вода!

 

Краят на почивката дойде
всички се прибрахме с автобуса
пътьом бях присвила рамене
иде есен, учене предвкусвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...