16 abr 2013, 8:41

Семейни сезони

731 0 0

Помниш ли, когато нежна пеперуда,

кацна върху неразцъфнал цвят?

Пеперудата си ти,

неразцъфналото цвете  - аз.

Помниш ли дъжда прохладен,

залял пресъхналата, лятна пръст?

Този летен дъжд си ти,

а земята суха -  аз.

А заслушвал ли си се в пъстрия шепот на есенни листа?

Чуваш ли птичите песни?

Ти си вятърът на есента,

аз съм лудият художник!

Да ти кажа, птиците ще отлетят.

Пъстрите листа ще паднат

и ще се сгушат в пухкав сняг.

В дома ни, огън във камината ще светне,

щурче ще пее, вместо птиците - деца...

Не се плаши! Където и да е камината ни светла,

ние ще сме същите ония,

които гледат огъня и си мечтаят.

Мечтаят си за пролетна магия.

И, вярвай ми, мечтата ще се сбъдне!

Сбъдва се от раждането на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...