Помниш ли, когато нежна пеперуда,

кацна върху неразцъфнал цвят?

Пеперудата си ти,

неразцъфналото цвете  - аз.

Помниш ли дъжда прохладен,

залял пресъхналата, лятна пръст?

Този летен дъжд си ти,

а земята суха -  аз.

А заслушвал ли си се в пъстрия шепот на есенни листа?

Чуваш ли птичите песни?

Ти си вятърът на есента,

аз съм лудият художник!

Да ти кажа, птиците ще отлетят.

Пъстрите листа ще паднат

и ще се сгушат в пухкав сняг.

В дома ни, огън във камината ще светне,

щурче ще пее, вместо птиците - деца...

Не се плаши! Където и да е камината ни светла,

ние ще сме същите ония,

които гледат огъня и си мечтаят.

Мечтаят си за пролетна магия.

И, вярвай ми, мечтата ще се сбъдне!

Сбъдва се от раждането на света!