10 feb 2007, 1:45

Семейно 

  Poesía
642 0 7
Навън вали и капките блестят.
Луната със лъчи ги посребрява.
А ние двамата за кой ли път
на двупосочна улица заставаме.

Във стаята е душно като в пещ.
Мирише на озон и на цигари.
Във ъгъла за стотен път щурче
лениво тъжна песничка повтаря.

А ние спорим бурно до среднощ
и всеки свойта истина доказва.
Когато казвам тихо "Лека нощ!",
ръцете ти усещам в мойта пазва.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??