Семейно
Навън вали и капките блестят.
Луната със лъчи ги посребрява.
А ние двамата за кой ли път
на двупосочна улица заставаме.
Във стаята е душно като в пещ.
Мирише на озон и на цигари.
Във ъгъла за стотен път щурче
лениво тъжна песничка повтаря.
А ние спорим бурно до среднощ
и всеки свойта истина доказва.
Когато казвам тихо "Лека нощ!",
ръцете ти усещам в мойта пазва.
Луната със лъчи ги посребрява.
А ние двамата за кой ли път
на двупосочна улица заставаме.
Във стаята е душно като в пещ.
Мирише на озон и на цигари.
Във ъгъла за стотен път щурче
лениво тъжна песничка повтаря.
А ние спорим бурно до среднощ
и всеки свойта истина доказва.
Когато казвам тихо "Лека нощ!",
ръцете ти усещам в мойта пазва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
