12 jun 2011, 20:06

Семейно

  Poesía
831 0 2

И все по-душно. И все по-тясно.

Злоба в гърлата клокочи бясно.

Един - наляво. Един - надясно.

Останалото е вече ясно.

 

Теб ще те срещне самотна дама.

И ние с някой ще бъдем двама.

И няма да сме първите, няма,

в тази до болка позната драма.

 

А знам - в студена есенна вечер

при мен ще дойдеш пак отдалече.

Но няма да съм същата вече -

ще кажа: - Много вода изтече.

 

Ще си отидеш. Ще си поплача.

Ще гледам дълго след тебе в здрача.

А другият към мен ще крачи.

Другият, който нищо не значи.

 

Ще го посрещна с усмивка крива.

Ще го излъжа, че съм щастлива.

Той ще излъже, че съм красива.

И страст греховна ще ни опива.

 

Но там, в душите, ще бъде зима.

И обич, обич няма да има.

А само споменът безпощадно

с тъга човешка ще ни наказва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...