Jun 12, 2011, 8:06 PM

Семейно 

  Poetry
651 0 2

И все по-душно. И все по-тясно.

Злоба в гърлата клокочи бясно.

Един - наляво. Един - надясно.

Останалото е вече ясно.

 

Теб ще те срещне самотна дама.

И ние с някой ще бъдем двама.

И няма да сме първите, няма,

в тази до болка позната драма.

 

А знам - в студена есенна вечер

при мен ще дойдеш пак отдалече.

Но няма да съм същата вече -

ще кажа: - Много вода изтече.

 

Ще си отидеш. Ще си поплача.

Ще гледам дълго след тебе в здрача.

А другият към мен ще крачи.

Другият, който нищо не значи.

 

Ще го посрещна с усмивка крива.

Ще го излъжа, че съм щастлива.

Той ще излъже, че съм красива.

И страст греховна ще ни опива.

 

Но там, в душите, ще бъде зима.

И обич, обич няма да има.

А само споменът безпощадно

с тъга човешка ще ни наказва.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??