Семейно
И все по-душно. И все по-тясно.
Злоба в гърлата клокочи бясно.
Един - наляво. Един - надясно.
Останалото е вече ясно.
Теб ще те срещне самотна дама.
И ние с някой ще бъдем двама.
И няма да сме първите, няма,
в тази до болка позната драма.
А знам - в студена есенна вечер
при мен ще дойдеш пак отдалече.
Но няма да съм същата вече -
ще кажа: - Много вода изтече.
Ще си отидеш. Ще си поплача.
Ще гледам дълго след тебе в здрача.
А другият към мен ще крачи.
Другият, който нищо не значи.
Ще го посрещна с усмивка крива.
Ще го излъжа, че съм щастлива.
Той ще излъже, че съм красива.
И страст греховна ще ни опива.
Но там, в душите, ще бъде зима.
И обич, обич няма да има.
А само споменът безпощадно
с тъга човешка ще ни наказва.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
