Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?

Седях и си мислех преди
"И какво като е семейство?"
"И какво като някаква жена ме роди?"
"Нали важното е над мен кой бди".
Един ден татко ми казваше второ нещо
"Дори и най-лошата майка е по-добре от втората майка".
Дали беше така?
Казана дума, хвърлен камък.
Така си беше
и гласът в мене тихичко шептеше
" Била си в грешка, мила. Семейството е всичко".

Замислих се
на кого пръв ще позвъня,
когато от живота се строполя.
Няма да е някой приятел,
някой учител
или някой случаен.
Ще бъде моят татко или моята майка...
Семейството е това кое дало ми е живот,
дало ми е човечния плод.
Дало ми е всичко, което съм сега
и знам, че макар наистина да се строполя,
те...
Да, те..
Те ще ме изправят,
ще ми покажат правилния път
и ще ми помогнат със своят труд.

Замислих се
на кого ще изкажа моята радост,
когато съм в бурната си младост.
Няма да е някой познат,
някой колега,
а ще бъде моят дядо или моята баба.
Защото те, те са показали на нас
що е живот, що е тъга, що е радост,
що е безумие.
Дори и най-малкото малоумие..
В чий дом живея
и по цял ден пея?
В чий дом живях
и по цял ден играх?
Не кой да е,
а в дома на моето семейство,
което показа ми, че да го изградиш не е лесно.

Замислих се
кого пръв ще повикна да му изкажа моята мъка.
Няма да е моят шеф,
няма да е някой, с когото ми е кеф,
а ще бъдат моите братовчеди.
Защото те, те винаги ще са насреща,
и макар и понякога с насмешка, 
те ще бъдат до мен винаги,
завинаги...
Защо ли?
Защото те са моето семейство...

Татко още продължава да казва
"Кръвта вода не става",
но разликата сега е, че сърцето ми вече го схваща.