2 jun 2021, 21:53

Семейство

  Poesía
895 0 2

Отново нямам избор и оставам!
А, толкова тежат ми ваще кръстове!
Не ми достигат сили да се защитавам
и не мога да пасна във дупка на плъхове.

Кръвта вода не става, знам,
но мойто не е кръв, а болка.
Продадох от сърцето всеки грам.
Не ви ли стига? Още колко!?

Посляхте си бодли на пътя,
сега на хладно там ще спите.
Уморих се вечно да ви кърпя,
дано да сте щастливи със парите!

Стига вече! Всичко изтърпях!
През ада крачех всеки ден!
Дори пред Бога да горя във грях,
поне ще преродя останките от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...