2 июн. 2021 г., 21:53

Семейство

891 0 2

Отново нямам избор и оставам!
А, толкова тежат ми ваще кръстове!
Не ми достигат сили да се защитавам
и не мога да пасна във дупка на плъхове.

Кръвта вода не става, знам,
но мойто не е кръв, а болка.
Продадох от сърцето всеки грам.
Не ви ли стига? Още колко!?

Посляхте си бодли на пътя,
сега на хладно там ще спите.
Уморих се вечно да ви кърпя,
дано да сте щастливи със парите!

Стига вече! Всичко изтърпях!
През ада крачех всеки ден!
Дори пред Бога да горя във грях,
поне ще преродя останките от мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...