2 dic 2009, 1:59

Сенчеста зора

  Poesía
1.3K 0 5

 

 

Сиви са нощите.
Сиви и лепкави.
В сън те докосвам.
Зората е сенчеста.
Целувам очите ти.
Очите - зелените.
Заспиват мечтите ми
в браздите на времето.
Животът изтича
в парещи блянове.
Не шепнеш - "Обичам те!"-
страстно. Изгарящо.
Криеш го в себе си,
дори да боли.
Безмълвно е времето.
Безмълвна си ти.
И потъвам в море
от слепи илюзии.
Галя те. Шепна
неизказани думи.
Целувам гърдите ти,
потъвам във тебе.
Подарявам мечтите си,
подарявам ти себе си.
Събуждам се с болка,
че сънят е отминал.

Няма слънце. Мокро е,
пред прага на зимата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...