2.12.2009 г., 1:59

Сенчеста зора

1.3K 0 5

 

 

Сиви са нощите.
Сиви и лепкави.
В сън те докосвам.
Зората е сенчеста.
Целувам очите ти.
Очите - зелените.
Заспиват мечтите ми
в браздите на времето.
Животът изтича
в парещи блянове.
Не шепнеш - "Обичам те!"-
страстно. Изгарящо.
Криеш го в себе си,
дори да боли.
Безмълвно е времето.
Безмълвна си ти.
И потъвам в море
от слепи илюзии.
Галя те. Шепна
неизказани думи.
Целувам гърдите ти,
потъвам във тебе.
Подарявам мечтите си,
подарявам ти себе си.
Събуждам се с болка,
че сънят е отминал.

Няма слънце. Мокро е,
пред прага на зимата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...