Сега сме други сякаш... Диагноза.
И в този ред ми казваш две-натри:
Поезия ли? Не. С години проза.
Аларма сутрин. Нес кафе. И грим.
И мъж до теб. Досущ като тапета –
безцветен, хрисим, незабележим.
Любов ли? Не. Огризки и диети.
Неделни гости. Облаци от дим.
А беше време – с мед да го намажеш.
Растяха птици. Пееха треви.
И с поглед, от мъглица дваж по-влажен,
не помниш ли, че ме разполови?! ...