Сенки

perov (Валдемар)
83 96

14 ene 2015, 7:44

Poesía » De amor

447 0 2

Сърцето ми е тъмна стая.

На прага му стоиш, отпред.

Не те е страх от тъмно, зная,

открехни вратата,

не чукай, хайде, влез...!

Не се отваря? Бравата е заяла.

Не чакай, с дъх отваряй,

тъй приемам сенките отляво...

Въпроси не ми задавай,

не търси ме в огледало,

защо ти е да ме познаваш?

Нали си в мене цяла...

Приближи се и ела,

да останем сенки две

навеки слети

в една страдаща душа...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2015-01-14T11:19:32+02:00

Хубаво стихотворение, Валдемар! Дал си своя принос към темата за любовта на сенките, която срещаме още в творчеството на Пол Верлен и Яворов. Безусловно важна тема.

Поздравление!
vladi6 (Влади Гоцев)

2015-01-14T09:56:52+02:00

Прекрасно е! Много ми харесва! Браво! Продължавай в същия дух!