Сенки
Сърцето ми е тъмна стая.
На прага му стоиш, отпред.
Не те е страх от тъмно, зная,
открехни вратата,
не чукай, хайде, влез...!
Не се отваря? Бравата е заяла.
Не чакай, с дъх отваряй,
тъй приемам сенките отляво...
Въпроси не ми задавай,
не търси ме в огледало,
защо ти е да ме познаваш?
Нали си в мене цяла...
Приближи се и ела,
да останем сенки две
навеки слети
в една страдаща душа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валдемар Todos los derechos reservados
