perov (Валдемар)
83 97
14 янв. 2015 г., 07:44

Сенки 

  Поэзия » Любовная
417 0 2

 

 

Сърцето ми е тъмна стая.

На прага му стоиш, отпред.

Не те е страх от тъмно, зная,

открехни вратата,

не чукай, хайде, влез...!

Не се отваря? Бравата е заяла.

Не чакай, с дъх отваряй,

тъй приемам сенките отляво...

Въпроси не ми задавай,

не търси ме в огледало,

защо ти е да ме познаваш?

Нали си в мене цяла...

Приближи се и ела,

да останем сенки две

навеки слети

в една страдаща душа...

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво стихотворение, Валдемар! Дал си своя принос към темата за любовта на сенките, която срещаме още в творчеството на Пол Верлен и Яворов. Безусловно важна тема.

    Поздравление!
  • Прекрасно е! Много ми харесва! Браво! Продължавай в същия дух!
Предложения
: ??:??