Сенки
Сърцето ми е тъмна стая.
На прага му стоиш, отпред.
Не те е страх от тъмно, зная,
открехни вратата,
не чукай, хайде, влез...!
Не се отваря? Бравата е заяла.
Не чакай, с дъх отваряй,
тъй приемам сенките отляво...
Въпроси не ми задавай,
не търси ме в огледало,
защо ти е да ме познаваш?
Нали си в мене цяла...
Приближи се и ела,
да останем сенки две
навеки слети
в една страдаща душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
