Сенките на вечността

vanchelka (Ваня)
10 17

6 oct 2010, 14:51

Poesía

577 0 0

Той броди нощем тихо в сенките на вечността.

Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.

Той е сам със своята болка и тъга,

прегърнал тъмнината и бремето на вечността.

Аз го обичам, но той никога няма да разбере това...

Продължава да броди тихо, търсейки пътя към дома...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.