Сенките на вечността
859
0
0
Той броди нощем тихо в сенките на вечността.
Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.
Той е сам със своята болка и тъга,
прегърнал тъмнината и бремето на вечността.
Аз го обичам, но той никога няма да разбере това...
Продължава да броди тихо, търсейки пътя към дома...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
