Сенките на вечността
Той броди нощем тихо в сенките на вечността.
Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.
Той е сам със своята болка и тъга,
прегърнал тъмнината и бремето на вечността.
Аз го обичам, но той никога няма да разбере това...
Продължава да броди тихо, търсейки пътя към дома...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Все права защищены