27 ago 2009, 21:04

Септември

  Poesía » Otra
1K 0 2

Септември идва с пълни шепи тъга,
облачно небе носи само болка черна,
скрило шарената дъга,
мечта любовна в миг изчезна.
Кафяви листа за последен път отплуват,
мисли празни никъде не отиват,
очи разплакани няма вече да сънуват,
всички спомени във теб се сливат.
Септември идва, мъка бледа носи,
спомени тъжни, много сълзи,
усмивки увехнали - проскубани, боси,
зимна тъга към мене пълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...