Aug 27, 2009, 9:04 PM

Септември

  Poetry » Other
1K 0 2

Септември идва с пълни шепи тъга,
облачно небе носи само болка черна,
скрило шарената дъга,
мечта любовна в миг изчезна.
Кафяви листа за последен път отплуват,
мисли празни никъде не отиват,
очи разплакани няма вече да сънуват,
всички спомени във теб се сливат.
Септември идва, мъка бледа носи,
спомени тъжни, много сълзи,
усмивки увехнали - проскубани, боси,
зимна тъга към мене пълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...