argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
29 ene 2017, 14:23

Септември 

  Poesía
1008 3 9

Животът е просрочил всички дати

в една хралупа време, в шепа мирис.

Дилеми, от които още патя,

кълват на едри хапки моя ирис.

 

Щурец – под щърбав месец, в черна доба –

лирически мълчи в тревите росни.

Той сам не знае що е гняв и злоба

и нищичко от хората не проси.

 

Септември слиза по пътеки кози,

наметнал тънък плащ от късно лято

и виждам как в утихналото лозе

искрят зърна, узрели като злато!

 

Бъчварят здраво обръчите стяга

под сянка на врабче и два комина.

През зимата на всеки се полага –

от бук искрица топла, чаша вино...

 

Човек – наесен – се смирява, зная!

Подстригва кротко белите си вежди.

От стих той може сам да се извае.

Или... да се удави във надежди.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??