Септември
Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба –
лирически мълчи в тревите росни.
Той сам не знае що е гняв и злоба
и нищичко от хората не проси.
Септември слиза по пътеки кози,
наметнал тънък плащ от късно лято
и виждам как в утихналото лозе
искрят зърна, узрели като злато!
Бъчварят здраво обръчите стяга
под сянка на врабче и два комина.
През зимата на всеки се полага –
от бук искрица топла, чаша вино...
Човек – наесен – се смирява, зная!
Подстригва кротко белите си вежди.
От стих той може сам да се извае.
Или... да се удави във надежди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
