Сестра

27 jul 2007, 21:58

Poesía

1051 0 2

И ето, ти си тръгна,

събра си целия багаж,

на вратата ме прегърна

и ми каза - аз оставам твоята сестра!

Замина на стотици километри,

там, при твоята съдба.

Да търсиш щастие

и любовта!

И казваш, че нещата все са същите

и че аз съм още малката ти сестра.

Но времето минаваше, летеше,

а ти не звънеше все така.

И намираш все по-често извинения,

не идваш вече все така.

А в мен връхлитат мисли -

„Това не е моята сестра!"

И цял живот се опасявах,

че ще дойде някога и този ден.

И ще седим аз и ти една до друга

и ще бъда с непозната, седнала до мен.

Кръвта родетна ще ни свързва

и ще е достатъчно това.

И сестрата твоя аз ще бъда...

но по протокол, просто ей така...!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.