И ето, ти си тръгна,
събра си целия багаж,
на вратата ме прегърна
и ми каза - аз оставам твоята сестра!
Замина на стотици километри,
там, при твоята съдба.
Да търсиш щастие
и любовта!
И казваш, че нещата все са същите
и че аз съм още малката ти сестра.
Но времето минаваше, летеше,
а ти не звънеше все така. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация