Сестра
И ето, ти си тръгна,
събра си целия багаж,
на вратата ме прегърна
и ми каза - аз оставам твоята сестра!
Замина на стотици километри,
там, при твоята съдба.
Да търсиш щастие
и любовта!
И казваш, че нещата все са същите
и че аз съм още малката ти сестра.
Но времето минаваше, летеше,
а ти не звънеше все така.
И намираш все по-често извинения,
не идваш вече все така.
А в мен връхлитат мисли -
„Това не е моята сестра!"
И цял живот се опасявах,
че ще дойде някога и този ден.
И ще седим аз и ти една до друга
и ще бъда с непозната, седнала до мен.
Кръвта родетна ще ни свързва
и ще е достатъчно това.
И сестрата твоя аз ще бъда...
но по протокол, просто ей така...!
© Александрина Василева All rights reserved.
