Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи,
но видях ти очите, любима,
и познах, че в тълпата си ти,
в светлини, като миг от година.
Сякаш вик ме съсече надве,
ти дойде и ми хвана ръката.
Потопи ме в дълбоко море.
Накъде отпътува душата? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse