Нямам тяло на модел, нито пък съм умно момиче, но имам голямо и любящо сърце и зная как се обича!
Но ти не оцени това, за теб не е важна моята обич, колко нощи те чаках до сутринта, а ти ме оставяше сама заради твоите среднощни запои...?
Целуваш и бягаш,твоя сестра ме наричаш, първо палиш любовната искра в мен, после от любовта се отричаш...
Един човек си, а имаш толкова много лица, единният в теб ме желае, а за другият съм просто сестра..
Трудно се обичат такива неосъзнати мъже като теб, голям мъж си, а всъщност дете...
С теб нито е край, нито начало, един безкраен лабиринт...
Обичам те и те мразя, сърцето си ти дарих!
Не знам как ще свърши тази наша игра, но в едно бъди сигурен не съм ти сестра!
Не съм ти сестра и никога няма да бъда, братските ти чувства, си ги предлагай на друга!
© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados