31 may 2008, 15:51

Сетивност

  Poesía
743 0 10

... на място тъмно, злачно...

там, де няма

въздишка,

ни стон, ни болка...

далечна, беззвучна

завеса

скрива гласа ти.

Дойдох.

Цвете оставих,

цветя полях -

пъстър килим

над теб -

смирено се любувам,

с особен вид

сетивност -

цветето е от дома...

Вълнуваща орбита

си ти - живот -

като ласка се плъзгаш,

после изчезваш...

... а мисълта

след мен върви -

 не се обръщам,

знам -

не ме следваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...