May 31, 2008, 3:51 PM

Сетивност 

  Poetry
600 0 10

... на място тъмно, злачно...

там, де няма

въздишка,

ни стон, ни болка...

далечна, беззвучна

завеса

скрива гласа ти.

Дойдох.

Цвете оставих,

цветя полях -

пъстър килим

над теб -

смирено се любувам,

с особен вид

сетивност -

цветето е от дома...

Вълнуваща орбита

си ти - живот -

като ласка се плъзгаш,

после изчезваш...

... а мисълта

след мен върви -

 не се обръщам,

знам -

не ме следваш...

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??