Сетивност
... на място тъмно, злачно...
там, де няма
въздишка,
ни стон, ни болка...
далечна, беззвучна
завеса
скрива гласа ти.
Дойдох.
Цвете оставих,
цветя полях -
пъстър килим
над теб -
смирено се любувам,
с особен вид
сетивност -
цветето е от дома...
Вълнуваща орбита
си ти - живот -
като ласка се плъзгаш,
после изчезваш...
... а мисълта
след мен върви -
не се обръщам,
знам -
не ме следваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
