16 may 2014, 12:06

Сетивност

  Poesía
854 0 4

Прекрасна си, любов, ефирно нежна.

Поръсена с небесна светлина.

Ръцете ти докосват ме копнежно.

Очите ти искрят от топлина.

 

Дъхът ти ме обгръща ароматно

и спомня ми за пролетни цветя.

Усмивката ти, грейнала до златно,

разтапя в мен натрупана тъга.

 

От устните ти, изворно лъчисти,

покапват думи перлено добри.

Измиват ме от всички грозни мисли.

Целебно ме поръсват със мечти.

 

А погледът ти, с цвят на топла есен,

поглъща всяка падаща сълза.

Гласът ти гали с нотките на песен,

понесена от шепотни слова.

 

Прекрасна си, любов! Ти, чудо свише!

Осмисляща до цветност всеки ден.

Лекуваща в мен раните предишни.

С теб моят свят е ясно просветлен.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих за любовта! Дано повече представители на младото поколение да го прочетат, за да осмислят дълбочината на това чувство, защото при тях то вече е избутано съвсем на повърхността.

    Поздравление, Ивелина, за това хубаво стихотворение!
  • Да, Любовта е прекрасна!

    Поздрав, Иве!
  • Наистина прекрасен стих!
  • Красиво

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...