Прекрасна си, любов, ефирно нежна.
Поръсена с небесна светлина.
Ръцете ти докосват ме копнежно.
Очите ти искрят от топлина.
Дъхът ти ме обгръща ароматно
и спомня ми за пролетни цветя.
Усмивката ти, грейнала до златно,
разтапя в мен натрупана тъга.
От устните ти, изворно лъчисти,
покапват думи перлено добри.
Измиват ме от всички грозни мисли.
Целебно ме поръсват със мечти.
А погледът ти, с цвят на топла есен,
поглъща всяка падаща сълза.
Гласът ти гали с нотките на песен,
понесена от шепотни слова.
Прекрасна си, любов! Ти, чудо свише!
Осмисляща до цветност всеки ден.
Лекуваща в мен раните предишни.
С теб моят свят е ясно просветлен.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Поздравление, Ивелина, за това хубаво стихотворение!