Сетивност

16 мая 2014 г., 12:06

Поэзия

550 0 4

Прекрасна си, любов, ефирно нежна.

Поръсена с небесна светлина.

Ръцете ти докосват ме копнежно.

Очите ти искрят от топлина.

Дъхът ти ме обгръща ароматно

и спомня ми за пролетни цветя.

Усмивката ти, грейнала до златно,

разтапя в мен натрупана тъга.

От устните ти, изворно лъчисти,

покапват думи перлено добри.

Измиват ме от всички грозни мисли.

Целебно ме поръсват със мечти.

А погледът ти, с цвят на топла есен,

поглъща всяка падаща сълза.

Гласът ти гали с нотките на песен,

понесена от шепотни слова.

Прекрасна си, любов! Ти, чудо свише!

Осмисляща до цветност всеки ден.

Лекуваща в мен раните предишни.

С теб моят свят е ясно просветлен.