Няма нищо по-красиво от бяла роза, огряна от
северно сияние, освен чистите човешки отношения и единственото вечно сред тях - обичта...
В света има много красиви неща,
някои даже са приказни,
други навярно са чудеса
от сънища, в живота извикани.
Пейзажи, фауна, домове,
изваяни от майстори природни
или на труд човешки плодове,
оприличими или безподобни.
Все пак има картина една,
при дума "красиво" изплува в съзнание -
видели ли сте бяла роза - чистота,
обляна в северно сияние.
Но истински прекрасното живее
в душите ни, на нежност ненаситни,
щом чисти са и ласкаво умеят
едни за други да си бъдат крепости.
Аз розата съм бяла, ти
за мен сега и до безкрая
сиянието северно бъди
и нищо друго няма да желая.
© Славяна Todos los derechos reservados