Няма нищо по-красиво от бяла роза, огряна от      

                                  северно сияние, освен чистите човешки отношения и                                       единственото вечно сред тях - обичта...

В света има много красиви неща,

някои даже са приказни,

други навярно са чудеса

от сънища, в живота извикани.

       Пейзажи, фауна, домове,

       изваяни от майстори природни

       или на труд човешки плодове,

       оприличими или безподобни.

Все пак има картина една,

при дума "красиво" изплува в съзнание -

видели ли сте бяла роза - чистота,

обляна в северно сияние.

       Но истински прекрасното живее

       в душите ни, на нежност ненаситни,

       щом чисти са и ласкаво умеят

       едни за други да си бъдат крепости.

Аз розата съм бяла, ти

за мен сега и до безкрая

сиянието северно бъди

и нищо друго няма да желая.