По Балкана с върховете,
по котловини и равнини,
пак играе в снеговете,
дýха, студ се пука и кипи.
Мята тръни и шубраци,
свири оглушително с фанфар.
Олимпийските юнаци
изхвърлят шумно гюле в дувар.
Дяволит е този вятър.
Всеки в топла къща се е сврял.
Мисли си, че е в театър.
Главна роля пак е заиграл.
Ала празен е салона.
Не обича никой хорор стил.
Само горе на балкона
ръкопляска ръб с перваз изгнил.
Хлоп-хлоп-хлоп! Като във галоп!
Вятърът обръща за поклон,
но продължават в унисон
да разплакват нощен небосклон...
© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados