По Балкана с върховете, 
по котловини и равнини,
пак играе в снеговете, 
дýха, студ се пука и кипи. 

Мята тръни и шубраци, 

свири оглушително с фанфар. 
Олимпийските юнаци
изхвърлят шумно гюле в дувар. 

Дяволит е този вятър. 
Всеки в топла къща се е сврял. 
Мисли си, че е в театър. 
Главна роля пак е заиграл. 

Ала празен е салона. 
Не обича никой хорор стил. 
Само горе на балкона
ръкопляска ръб с перваз изгнил. 

Хлоп-хлоп-хлоп! Като във галоп! 
Вятърът обръща за поклон,
но продължават в унисон
да разплакват нощен небосклон...