8 may 2008, 23:42

Сезон за мъртви птици

  Poesía » Otra
1.7K 0 24

В клоните на жълтата череша

гарваните черни се завръщат.

Случаят наистина е спешен.

Лятото е случено и свършено.

 

От любов изглеждам безразлична.

Ставам по-очаквана от гара.

Релсите са двойно нелогични -

звънват тънко, бавно и китарено.

 

Есента е чувството, че губим.

Остри като вятър зъзнат жиците.

Празен си от толкова невлюбване.

Мъртъв е сезонът. Чужди - птиците.

 

2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жесток стих!!!Невероятен!!!
  • Както винаги - силно!!!
  • Да бе!!! То пък да му писне на човек само силни работи да чете! Напиши някой път нещо като...

    От водопада вода пада
    и става на вада!
    Селянка млада, кОси ливада
    и пие студена лимонада...
    в скоби >>>(може оранжада)!

    Е, те това е..."ПОЕЗИЯ", а ти...кво прайш???!!
  • Много е хубаво!

  • "От любов изглеждам безразлична.

    Ставам по-очаквана от гара."



    "Есента е чувството, че губим.

    Остри като вятър зъзнат жиците."


    Точно!!!
    Благодаря,ти за удоволствието,Поли!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...