May 8, 2008, 11:42 PM

Сезон за мъртви птици

  Poetry » Other
1.7K 0 24

В клоните на жълтата череша

гарваните черни се завръщат.

Случаят наистина е спешен.

Лятото е случено и свършено.

 

От любов изглеждам безразлична.

Ставам по-очаквана от гара.

Релсите са двойно нелогични -

звънват тънко, бавно и китарено.

 

Есента е чувството, че губим.

Остри като вятър зъзнат жиците.

Празен си от толкова невлюбване.

Мъртъв е сезонът. Чужди - птиците.

 

2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жесток стих!!!Невероятен!!!
  • Както винаги - силно!!!
  • Да бе!!! То пък да му писне на човек само силни работи да чете! Напиши някой път нещо като...

    От водопада вода пада
    и става на вада!
    Селянка млада, кОси ливада
    и пие студена лимонада...
    в скоби >>>(може оранжада)!

    Е, те това е..."ПОЕЗИЯ", а ти...кво прайш???!!
  • Много е хубаво!

  • "От любов изглеждам безразлична.

    Ставам по-очаквана от гара."



    "Есента е чувството, че губим.

    Остри като вятър зъзнат жиците."


    Точно!!!
    Благодаря,ти за удоволствието,Поли!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...