18 feb 2006, 17:44

СЕЗОНИ

  Poesía
801 0 3
Лятото ли вече свърши
или само заваля
от плод лозата се прекърши
към нас ли се запъти есента.

Дали ще бъде топла като лани
за щедра знам,че си е тя
листата пак блещукат като златни
и пак е в жълто цялата земя.

Отдавна жълтото обичам,
но днеска носими тъга
с "красиво" още малко ще наричам
обагрената ,шарена гора.

Как неусетно в зима се превръща
добра и пъстроцветна есента
със студ и мраз ще ни прегръща
дорде не дойде свежа пролетта.

На букла сливата да заприлича
и розово да виждам на далече
зюмбюлът от лехата да наднича
е,хайде лято -идвай вече.

С горещият ти юли да се стоплим
и морският ти бриз да ни разхлажда
и миговете летни ще запомним
защото с мъка всеки те изпраща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...