Feb 18, 2006, 5:44 PM

СЕЗОНИ

  Poetry
802 0 3
Лятото ли вече свърши
или само заваля
от плод лозата се прекърши
към нас ли се запъти есента.

Дали ще бъде топла като лани
за щедра знам,че си е тя
листата пак блещукат като златни
и пак е в жълто цялата земя.

Отдавна жълтото обичам,
но днеска носими тъга
с "красиво" още малко ще наричам
обагрената ,шарена гора.

Как неусетно в зима се превръща
добра и пъстроцветна есента
със студ и мраз ще ни прегръща
дорде не дойде свежа пролетта.

На букла сливата да заприлича
и розово да виждам на далече
зюмбюлът от лехата да наднича
е,хайде лято -идвай вече.

С горещият ти юли да се стоплим
и морският ти бриз да ни разхлажда
и миговете летни ще запомним
защото с мъка всеки те изпраща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...