18.02.2006 г., 17:44

СЕЗОНИ

800 0 3
Лятото ли вече свърши
или само заваля
от плод лозата се прекърши
към нас ли се запъти есента.

Дали ще бъде топла като лани
за щедра знам,че си е тя
листата пак блещукат като златни
и пак е в жълто цялата земя.

Отдавна жълтото обичам,
но днеска носими тъга
с "красиво" още малко ще наричам
обагрената ,шарена гора.

Как неусетно в зима се превръща
добра и пъстроцветна есента
със студ и мраз ще ни прегръща
дорде не дойде свежа пролетта.

На букла сливата да заприлича
и розово да виждам на далече
зюмбюлът от лехата да наднича
е,хайде лято -идвай вече.

С горещият ти юли да се стоплим
и морският ти бриз да ни разхлажда
и миговете летни ще запомним
защото с мъка всеки те изпраща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...