През есента казват - всичко умира,
всичко е сиво и някак унило,
но любовта ми към теб е винаги жива
и в нея няма чувство фалшиво.
Зимата сякаш ми дава надежда,
нейното спокойствие, монотонно и нямо,
нейната премяна, чиста и нежна,
ми нашепват за твоето тяло.
Пролет - предвестник на младост,
пълна със свеж аромат на цветя
и твойто присъствие е моята радост,
и твойте очи са ярки слънца.
Лято безгрижно, топло и меко,
с весели танци, чак до зори
и там на плажа под небето,
сме свели поглед аз и ти.
Преминават сезоните, времето лети,
аз те обичам. Кажи, обичаш ли ме ти?
© Атанася Бораджиева Todos los derechos reservados