16 may 2006, 16:17

Сезони 

  Poesía
632 0 1

През есента казват - всичко умира,

всичко е сиво и някак унило,

но любовта ми към теб е винаги жива

и в нея няма чувство фалшиво.

 

Зимата сякаш ми дава надежда,

нейното спокойствие, монотонно и нямо,

нейната премяна, чиста и нежна,

ми нашепват за твоето тяло.

 

Пролет - предвестник на младост,

пълна със свеж аромат на цветя

и твойто присъствие е моята радост,

и твойте очи са ярки слънца.

 

Лято безгрижно, топло и меко,

с весели танци, чак до зори

и там на плажа под небето,

сме свели поглед аз и ти.

 

Преминават сезоните, времето лети,

аз те обичам. Кажи, обичаш ли ме ти?

© Атанася Бораджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??